Сливен

Историческите данни сочат, че територията на днешния град е била обитавана още през VI хилядолетие пр.н.е. През различните епохи той е бил владение на различни народи и е носел множество имена.

Още през V — III век пр.н.е. тракийски племена са населявали териториите около днешен Сливен. Оттам минавали и великите походи на Филип Македонски и Александър Велики. Освен това околността усетила влиянието на преминаващите за кратко перси, келти и бастарни. Около 72 — 71 г. пр. н. е. територията официално е включена в принадлежащата на Римската империя, провинция Тракия. През II — IV век наименованието на селището било тракийско и било Туида. Градът просъществувал до около 600г., когато най-вероятно бил разрушен от авари и славяни.

Местността влиза в пределите на Първата българска държава през 705г., когато е дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II Ринотмет. След разпадането на държавата през този период започва упадък и в тогавашния град, чието име не е известно. По време на Втората българска държава обаче градът се оформя като духовен център и в областта са построени са 24 манастира. В този период територията вече е известна с името Сливен.

По време на османското присъствие, градът е известен със силното си хайдушко движение. Затова в днешно време е известен като “градът на 100-те войводи”. По време на Възраждането и на освободителните войни, градът е един от основните центрове на патриотичните идеи и движения.